Огнян Минчев: Българските семейни закони отдавна са за пенсиониране
Огнян МИНЧЕВ, Facebook
Днес е денят на Св. Йосиф Обручик - Денят на бащата. Всяко дете има потребност от двама родители - майка и татко, които се обичат, с цел да бъдат едно цяло в грижата за своето дете. Трудно е да се каже чия роля е по-важна - без значение от това, че традицията привилегирова нормално ролята на майката. И бащата, и майката би трябвало да основат в съзнанието на своето дете визията за функциите, които играят в обществото мъжът и дамата - като сътрудници, като родители, като жители... Ако единият от тях липсва - житейските функции на порастващото дете се образуват едностранчиво.
Живеем в свят, в който от правилото на взаимния наставнически впряг има от ден на ден изключения. Бракът постоянно се разпада - или не се подписва. Семейството все по-често има " в допълнение " значение за виталните тактики на модерния човек. Когато фамилната двойка се разпадне - изключително когато това стане в спор - децата страдат най-вече. Те са заложниците на избуялата непоносимост, даже ненавист сред родителите.
Българските фамилни закони от дълго време са за пенсиониране - заради навършена възраст и проявена некомпетентност. Промени в регулирането на от дълго време загърбените фамилни действителности от средата на 20 век се вършат мъчно и тромаво. Родителските права към момента се дават съвсем абсолютно на майката в случаите на бракоразвод. Бащата би трябвало да потвърждава своята подготвеност и твърда воля да взе участие в развъждането на своите деца.
Когато връзките сред някогашните фамилни сътрудници са напрегнати, децата се трансформират в инструмент за възмездие - на страната, която е получила родителските права. Това нормално е майката. А бащата постоянно се оказва в ролята на нахалник, който би трябвало да бъде пропъден и отчужден. В доста страни на цивилизования свят се приема законодателство за " споделено родителство " на прекъснали брака си сътрудници. Така децата могат да порастват в случай че не в оптимално удобни, то най-малко в търпими условия, в които имат както майка, по този начин и татко.
В България към момента приказваме празни приказки на тематика " споделено родителство ". Вече повече от 10 години... Законодателят не се интересува от тематиката - тя не е " печеливша ", нито финансово, нито политически. Някои феминистки групи - явно решили всички други проблеми на дамата в обществото - безмълвно пречат на основаването на съответно на днешния ден уравновесено законодателство сред правата на майката и бащата.
Днес доста татковци ще отидат да видят своите деца, само че на някои от тях срещата с децата им ще им бъде отказана. Ей по този начин, без причина, без право, без грижа за същинските ползи на децата. В някои случаи ще бъде извикана полиция - чакащият пред вратата татко ще бъде упрекнат в опит за " фамилно принуждение "... Времето минава, децата порастват - бързо и незабелязано... Правото на двамата родители да се грижат, да обичат и да служат на децата си е право, уважавано от всяка цивилизована страна. Кога, господа законодатели, ще се сетите за това? То като виждам каква сте я свършили в другите си задължения, мъчно е да бъда оптимист...
Честит ден на бащата!
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Днес е денят на Св. Йосиф Обручик - Денят на бащата. Всяко дете има потребност от двама родители - майка и татко, които се обичат, с цел да бъдат едно цяло в грижата за своето дете. Трудно е да се каже чия роля е по-важна - без значение от това, че традицията привилегирова нормално ролята на майката. И бащата, и майката би трябвало да основат в съзнанието на своето дете визията за функциите, които играят в обществото мъжът и дамата - като сътрудници, като родители, като жители... Ако единият от тях липсва - житейските функции на порастващото дете се образуват едностранчиво.
Живеем в свят, в който от правилото на взаимния наставнически впряг има от ден на ден изключения. Бракът постоянно се разпада - или не се подписва. Семейството все по-често има " в допълнение " значение за виталните тактики на модерния човек. Когато фамилната двойка се разпадне - изключително когато това стане в спор - децата страдат най-вече. Те са заложниците на избуялата непоносимост, даже ненавист сред родителите.
Българските фамилни закони от дълго време са за пенсиониране - заради навършена възраст и проявена некомпетентност. Промени в регулирането на от дълго време загърбените фамилни действителности от средата на 20 век се вършат мъчно и тромаво. Родителските права към момента се дават съвсем абсолютно на майката в случаите на бракоразвод. Бащата би трябвало да потвърждава своята подготвеност и твърда воля да взе участие в развъждането на своите деца.
Когато връзките сред някогашните фамилни сътрудници са напрегнати, децата се трансформират в инструмент за възмездие - на страната, която е получила родителските права. Това нормално е майката. А бащата постоянно се оказва в ролята на нахалник, който би трябвало да бъде пропъден и отчужден. В доста страни на цивилизования свят се приема законодателство за " споделено родителство " на прекъснали брака си сътрудници. Така децата могат да порастват в случай че не в оптимално удобни, то най-малко в търпими условия, в които имат както майка, по този начин и татко.
В България към момента приказваме празни приказки на тематика " споделено родителство ". Вече повече от 10 години... Законодателят не се интересува от тематиката - тя не е " печеливша ", нито финансово, нито политически. Някои феминистки групи - явно решили всички други проблеми на дамата в обществото - безмълвно пречат на основаването на съответно на днешния ден уравновесено законодателство сред правата на майката и бащата.
Днес доста татковци ще отидат да видят своите деца, само че на някои от тях срещата с децата им ще им бъде отказана. Ей по този начин, без причина, без право, без грижа за същинските ползи на децата. В някои случаи ще бъде извикана полиция - чакащият пред вратата татко ще бъде упрекнат в опит за " фамилно принуждение "... Времето минава, децата порастват - бързо и незабелязано... Правото на двамата родители да се грижат, да обичат и да служат на децата си е право, уважавано от всяка цивилизована страна. Кога, господа законодатели, ще се сетите за това? То като виждам каква сте я свършили в другите си задължения, мъчно е да бъда оптимист...
Честит ден на бащата!
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ